ZURÜCKZUKEHREN IN DES VATERS HAUSE
Zurückzukehren in des Vaters Hause,
als in Demut Abend zu verlöschen droht
und sanften Leib die sanfte Nacht entfalte
die Liebkosung untröstlich und halbtot.
Wie Last Ermüdung schwarze zu entsorgen,
die hoffnungslose Tage dir gelassen –
mit scheuen Schritten im Hofe geborgen
vorm Gast die scheue Freude zu erwachen.
Gegrüsst zu werden vor der alten Türe
und Stirn zu legen auf die sanfte Schulter,
zu schmelzen in ein Lächeln süsser Züge
und lang zu wiederholen: Mutter, Mutter…
sich zu begeben in das altbekannte Zimmer,
dein letzter Pier und Zufluchtsort,
zu flüstern leise Worte so wie immer,
zu starren müde auf Ikonen dort:
Ich kam hier um aufs Untergang zu warten
da meine Sonne ihren Pfad verging…
O, üble Klagen eines fremden Mannes
Umsonst gedenk’ ich Mutter und Beginn!
1912
RETURNING TO YOUR FATHER’S TRODDEN VILLA
Returning to your father’s trodden villa,
when evening’s dimming ever so resigned
and quiet night unfolds its dark maxilla
its caresses a sadness and a grief combined.
Discarding black fatigue as if a burden,
that hopeless days to you bequeathed
with steps so timid rousing in the garden
a timid joy resounding with relief.
At doorway by a body to be greeted
to rest a forehead on a tired shoulder,
to soak into a smile so undefeated
and long repeat the words: oh mother, mother…
to humbly enter rooms you’ve always known,
your last remaining haven and defence,
to whisper words into the dark alone,
to stare at icons with a gaze intense:
I came here to await the setting’s end
my sun exhausted its predestined path…
Oh cries of a pathetic one condemned,
In vain recalling mother and homeland!
1912
ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ В БАЩИНАТА КЪЩА
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха –
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те пресрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо…
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина…
О, скрити вопли на печелен странник,
напразно спомнил майка и родина!
1912
Translated from Bulgarian into English and German by: Yana Nikolaeva Tyazhkorob, University of Zurich
Edited by: Aaron Hin Yat Lee, University of Zurich and Lia Dörfler, University of Zurich